5.04.2007 г., 10:20

Мнозина под "любов" инстинктите разбират

1.1K 0 6



 


Какво е любовта, не всеки осъзнава,

но всеки знае, че кога е влюбен,

любовта му става ярка и видима,

защото той цъфти - в цялост съществува.




А слетите сърца не спират пред прегради,

че любовта от бурите не се мени

и кой твърди, че може тя да остарее,

когато в мига си е неизмерима?




Но този праг висок не е играчка,

щом е неподвластен той на времената,

но кой познава този мощен, греещ знак,

тъй често свързван като име на съдбата?




Мнозина под "любов" инстинктите разбират -

подменят я с усещания различни

и блъскат се жестоко в техните стени,

създавайки сами капана на мъглите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Диана!
    Да, това е постоянната съставка на любовта.
  • "Любовта дълго търпи и е милостива;
    Любовта не завижда;
    Любовта не се превъзнася, не се гордее,
    не безобразничи, не търси своето,
    не се раздразнява, не държи сметка за зло,
    не се радва на неправдата,
    а се радва заедно с истината,
    всичко премълчава, на всичко хваща вяра,
    на всичко се надява, всичко търпи.
    Любовта никога не отпада!" І Послание към Коринтяните 13:4-8
    Ето това значи ЛЮБОВ!!! Стихът ти е много мъдър!
    Поздрави от Диана!
  • Това ми е любимо занимание - да се хващал лесно, но отърваването после не е лесно...От мен, де!
  • Ева,
    По своя дух, коментарът ти смело навлиза, чрез невинността на героя на Екзюпери, в равнището на любовта, за което тук става дума. Впечатлен съм от казаното от теб тук.
  • Здравей, Сия! Добре дошла!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...