28.03.2008 г., 7:58

Модерен свят

624 0 1

Модерен свят

 

Стелят се над облачни купове наслоени

лепкави пушеци и смрадливи пáри.

От влагата на Земята са те напоени.

А влакове пристигат в своите гари.

 

Злокобно е всичко, под това небе -

коли по магистрали и димящи заводи

отразени в поглед на невинно дете,

което за мечтите си сълзи рони.

 

А гърдите искат въздух да поемат,

по-чист, по-вкусен и по-девствен.

В това се крие и проблемът

в живота ни застрашен и бедствен.

 

Да имаше място на тази планета,

където слива се сегашно с преди,

където чисто е, без кафенета.

Там, там ме заведи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...