Mar 28, 2008, 7:58 AM

Модерен свят

  Poetry
625 0 1

Модерен свят

 

Стелят се над облачни купове наслоени

лепкави пушеци и смрадливи пáри.

От влагата на Земята са те напоени.

А влакове пристигат в своите гари.

 

Злокобно е всичко, под това небе -

коли по магистрали и димящи заводи

отразени в поглед на невинно дете,

което за мечтите си сълзи рони.

 

А гърдите искат въздух да поемат,

по-чист, по-вкусен и по-девствен.

В това се крие и проблемът

в живота ни застрашен и бедствен.

 

Да имаше място на тази планета,

където слива се сегашно с преди,

където чисто е, без кафенета.

Там, там ме заведи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...