11.11.2018 г., 17:38

Модерни времена

513 0 0

МОДЕРНИ ВРЕМЕНА

 

Сняг се сипе на парцали

и затрупа де що има,

а къщурките заспали

пушат,  вън е зима.

 

Да, ама не пушат-щото,

според нашите „умници“

модерно е да се наричат,

„финни прахови частици“.

 

Обаче....

пожар навън ако се случи

и трябва да го загасим,

друг е терминът „научен“,

не са частици, а е дим.

 

И нищо, че навън е зима,

нормално е, да е студено,

а в новините поне трима

обявиха „код червено“

 

Вълните гледам, два-три бала,

като в легена на жена ми,

а медиите, ала - бала....

било невиждано цунами.

 

Ех, тез модерни времена,

побъркват ни полека- лека,

пък всичко си е все така

както е от памтивека.

 

Авт. Весо, 11.10.2018г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...