Мое безсъние
Здравей, мое, безжалостно безсъние.
Не, не гадая за твойте имена,
нито те оправдавам с пълнолуние.
Аз знам добре в мен кой те изкова.
О не, за миг не се оплаквам,
обичам безкрайно онези звезди,
които ме карат да те очаквам
и се разтапят по мене в сълзи.
И попивам всеки спомен,
който, без ред, ми отнема съня,
и ме превръща във стон неотронен.
С вкус на сладко ми е тази самота,
която, след него, вклини се в душата.
Понякога просто се случва така –
някой оставя неизлечим отпечатък,
но лек не търсим. А само това,
което във нас държи още живо
усещането за невъзвратимото.
Защо да лекувам? Аз бях щастлива.
Ела, безсъние, припомни, че го имах.
01.01.2016г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
