Мое безсъние
Здравей, мое, безжалостно безсъние.
Не, не гадая за твойте имена,
нито те оправдавам с пълнолуние.
Аз знам добре в мен кой те изкова.
О не, за миг не се оплаквам,
обичам безкрайно онези звезди,
които ме карат да те очаквам
и се разтапят по мене в сълзи.
И попивам всеки спомен,
който, без ред, ми отнема съня,
и ме превръща във стон неотронен.
С вкус на сладко ми е тази самота,
която, след него, вклини се в душата.
Понякога просто се случва така –
някой оставя неизлечим отпечатък,
но лек не търсим. А само това,
което във нас държи още живо
усещането за невъзвратимото.
Защо да лекувам? Аз бях щастлива.
Ела, безсъние, припомни, че го имах.
01.01.2016г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
