Ех, мое щастие любимо,
безсмъртно и неустоимо,
без теб съм като дърво без корен,
не искам да останеш само спомен.
Едва успях да те намеря,
за мен си сбъдната мечта
и денонощно все следя
да не остана пак сама.
Сълзите си солени роня
и пея своята балада тъжна,
каква е тази гадна роля
на безсилие и страх задушни.
Ще успеем ли преди това
да кажем нежно и красиво
заедно, завинаги, щастливо.
© Боряна Всички права запазени