Моето богатство
Моето богатство ти си!
Когато ме докосваш
златен дъжд вали.
От погледа ти бисери искрят.
Ръцете бели, от слоновата кост.
Косите ти,оплетени и черни,
сякаш от абанос.
Опиваш ме в нощта.
Моето богатство ти си,
с доброто, нежното сърце!
Спираща пред всеки просяк.
Прегръщаща самотно куче,
нацапано и мокро от дъжда.
Изправяща листенце от дърво,
подаваща ръка на старец.
Плачеща за чуждите
своите забравила.
Ти си моето богатство,
усмихната в съня!
Не мога да те будя!
Ти си моето богатство,
обичаща жена!
29.04.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
