Sep 3, 2017, 7:13 AM

Моето богатство

  Poetry » Love
1.2K 1 6

Моето богатство ти си!

Когато ме докосваш

златен дъжд вали.

От погледа ти бисери искрят.

Ръцете бели, от слоновата кост.

Косите ти,оплетени и черни,

сякаш от абанос.

Опиваш ме в нощта.

Моето богатство ти си,

с доброто, нежното сърце!

Спираща пред всеки просяк.

Прегръщаща самотно куче,

нацапано и мокро от дъжда.

Изправяща листенце от дърво,

подаваща ръка на старец.

Плачеща за чуждите

своите забравила.

 

Ти си моето богатство,

усмихната в съня!

Не мога да те будя!

Ти си моето богатство,

обичаща жена!

 

29.04.2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...