2.12.2012 г., 0:38 ч.

Моето бъдеще 

  Поезия » Философска
585 0 1
Ще съм отново аз поет
във следващия мой живот.
И с стиховете си зает,
ще лея поетична пот.
Ще пиша песните си аз
за нови хора в този свят.
И с тях ще бъда всеки час,
прикрит в стебло и нежен цвят.
Крило на птица - моят стих
ще литва във простора син.
А аз - пораснал, слаб и тих,
ще си остана земен син.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
  • Ако си гълъб със пречупени крила, ще бъде ли мечтата ти различна – от порива да си Жар-птица в пепел...
  • Какво, че ставам днес на 50? Лицето ми на 50 дори сияе. Любовна треска още ме тресе и още под лъжичк...
  • Когато те обичах – беше пак такава бяла, снежнобяла зима... Навън прехвърчаше измислен сняг. А аз по...

Още произведения »