Моето добро писмо
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
Валери Петров
Не тъгувам, поете любими!
Знам: добрите писма са напът!
Те летят над нивя и градини
и в сърцата човешки ще спрат.
Знам, че някой ги пише далече
всяка вечер с море от любов!
Скрил душа под дебело елече,
си представям Валери Петров.
Зима вие навън и припява.
Носи в своята песен мечти.
Тя душите ни сякаш смирява
и помага да вдигнем глави.
Над Балкана прелита надежда
и се губи в небесната вис.
За поета всемирът се свежда
до римувани строфи на лист.
Те, писмата, се пишат с целувка,
а зората ги праща към нас.
Днес писмото е блага милувка,
подарена с усмивка на Вас.
Аз писмото си пиша, защото
знам – отсреща човек ще чете.
Ще му пратя добро по клеймото
и словесна любов – от сърце!
По клеймото ще диша надежда.
Тя по пътя ще мисли за Вас.
Всеки миг в нас светът се оглежда
и шепти ни, останал без глас:
„Мили хора, недейте тъгува!
Напишете на някой с душа,
че животът вовеки си струва!
Да си пратим добрите писма!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
