Моето минало

6.10.2023 г., 5:47 ч.

Поезия

236 3 2

МОЕТО МИНАЛО

… аз някога минавах през стени,

търкалях се из най-зловещи бездни,

но ето, че дойдоха други дни! –

в които съм дъртаче – безполезник.

Днес всекиго посрещам със: – Здравей!

На просяка протягам топли длани.

А нявга отминавах го – злодей! –

дори не мислех, че му сторвам рани.

Изгубих 100 Пунически войнѝ.

Пари, злата и слава не спечелих.

Но все тъй стих в душата ми звъни! –

с прекрасните си врели-некипели.

Спрях да се готвя призори за лов.

Над мен не махат мажоретки с ленти.

Ако сега ме тръшнат в „Пирогов“,

ще ми се радват младите студенти.

Изляза ли в Борисовия парк,

Жена до мен едва ли ще приседне?

Ше трябва да е просто Жана д'Арк,

дошла да милне дните ми последни.

И – спукано гърне на селски плет,

за бъдещия ден не ме е еня!

Трагичната ми участ на Поет

за нищо на света не я заменям.

5 октомврий 2023 г.

гр. София, 19, 50 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-10-06T18:48:38+03:00

Пиши си, това Бог ти го е дал да ни радваш
yotovava (Валентина Йотова)

2023-10-06T09:01:39+03:00

Но все тъй стих в душата ми звъни! –
с прекрасните си врели-некипели.

Нека винаги е така, Валюше. Не заменяй участта си на поет.