Моето минало
МОЕТО МИНАЛО
… аз някога минавах през стени,
търкалях се из най-зловещи бездни,
но ето, че дойдоха други дни! –
в които съм дъртаче – безполезник.
Днес всекиго посрещам със: – Здравей!
На просяка протягам топли длани.
А нявга отминавах го – злодей! –
дори не мислех, че му сторвам рани.
Изгубих 100 Пунически войнѝ.
Пари, злата и слава не спечелих.
Но все тъй стих в душата ми звъни! –
с прекрасните си врели-некипели.
Спрях да се готвя призори за лов.
Над мен не махат мажоретки с ленти.
Ако сега ме тръшнат в „Пирогов“,
ще ми се радват младите студенти.
Изляза ли в Борисовия парк,
Жена до мен едва ли ще приседне?
Ше трябва да е просто Жана д'Арк,
дошла да милне дните ми последни.
И – спукано гърне на селски плет,
за бъдещия ден не ме е еня!
Трагичната ми участ на Поет
за нищо на света не я заменям.
5 октомврий 2023 г.
гр. София, 19, 50 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
