Моето небе
Познавам те,
каквото и да си...
високо, синьо, огнено и черно,
прекланям се пред твоите висини
и с надежда погледа си свеждам.
Ден след ден гасят се изгрев-залез,
нощ след нощ над миналото бдя,
в твоя плащ така разпален
звездните лъчи се мъча да преброя.
За мен си обещание свято,
дадено от този, който още е сред нас,
да те пазим с имената,
които не изричаме наглас.
Страхувам се, че някой ден тъй близо
глава ще вдигна за последен път
и това, от което се страхуват
хората, отново ще съзрат.
Но копней, нали ни виждаш там,
загледани на запад в хоризонта.
Заклевам се, че няма да предам
ключа към Слънчевата порта.
каквото и да си...
високо, синьо, огнено и черно,
прекланям се пред твоите висини
и с надежда погледа си свеждам.
Ден след ден гасят се изгрев-залез,
нощ след нощ над миналото бдя,
в твоя плащ така разпален
звездните лъчи се мъча да преброя.
За мен си обещание свято,
дадено от този, който още е сред нас,
да те пазим с имената,
които не изричаме наглас.
Страхувам се, че някой ден тъй близо
глава ще вдигна за последен път
и това, от което се страхуват
хората, отново ще съзрат.
Но копней, нали ни виждаш там,
загледани на запад в хоризонта.
Заклевам се, че няма да предам
ключа към Слънчевата порта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роксана Медичи Всички права запазени
