forsaken_light (Роксана Медичи)
80 83
6.06.2006 г., 20:29 ч.

Моето небе 

  Поезия
790 0 5
Познавам те,
каквото и да си...
високо, синьо, огнено и черно,
прекланям се пред твоите висини
и с надежда погледа си свеждам.
Ден след ден гасят се изгрев-залез,
нощ след нощ над миналото бдя,
в твоя плащ така разпален
звездните лъчи се мъча да преброя.
За мен си обещание свято,
дадено от този, който още е сред нас,
да те пазим с имената,
които не изричаме наглас.
Страхувам се, че някой ден тъй близо
глава ще вдигна за последен път
и това, от което се страхуват
хората, отново ще съзрат.
Но копней, нали ни виждаш там,
загледани на запад в хоризонта.
Заклевам се, че няма да предам
ключа към Слънчевата порта.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??