Моето погребение
Споменът за теб изхвърлих в боклука,
погребах миналото в задния си двор,
оковах образа ти с вериги от мъка.
Заключих лицето ти в ковчег с катинар,
а ключа изхвърлих на морското дъно,
за да изгние и потъне в тиня и кал.
Завързах те с въжета тежки, дебели,
изтъкани от сълзи, обида и гняв
и те скрих на тавана прашен на село.
Затворих се в кула от камък студен,
и през стъкло само гледам хората днес,
издигнах стени до самото небе.
Дори лъч светлина не допускам до себе си
от страх като теб да не ме заслепи,
не бленувам за нищо и нищо не искам
от страх да не видя разбити мечти.
Виждам само във черно и бяло,
но защо са ми краски в света избелял
щом надеждата виждам да върви с наметало
от апатия сива, страх и печал.
погребах миналото в задния си двор,
оковах образа ти с вериги от мъка.
Заключих лицето ти в ковчег с катинар,
а ключа изхвърлих на морското дъно,
за да изгние и потъне в тиня и кал.
Завързах те с въжета тежки, дебели,
изтъкани от сълзи, обида и гняв
и те скрих на тавана прашен на село.
Затворих се в кула от камък студен,
и през стъкло само гледам хората днес,
издигнах стени до самото небе.
Дори лъч светлина не допускам до себе си
от страх като теб да не ме заслепи,
не бленувам за нищо и нищо не искам
от страх да не видя разбити мечти.
Виждам само във черно и бяло,
но защо са ми краски в света избелял
щом надеждата виждам да върви с наметало
от апатия сива, страх и печал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
