Споменът за теб изхвърлих в боклука,
погребах миналото в задния си двор,
оковах образа ти с вериги от мъка.
Заключих лицето ти в ковчег с катинар,
а ключа изхвърлих на морското дъно,
за да изгние и потъне в тиня и кал.
Завързах те с въжета тежки, дебели,
изтъкани от сълзи, обида и гняв
и те скрих на тавана прашен на село.
Затворих се в кула от камък студен,
и през стъкло само гледам хората днес,
издигнах стени до самото небе. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up