Моето старо огледало
Здравей, ти старо огледало,
отдавна май царуваш в коридора,
преди показваше ме готин като цяло,
но днес съзирам някаква умора.
Студено си и някак начумерено,
оглеждаш ме с досада, с безразличие,
виж, по-добър съм, променил съм се,
оо, дребна работа за твоето величие.
Преди общувахме си продължително,
усмивки си разменяхме с намигване,
обаче, взе и ти да остаряваш,
не те вълнува моето пристигане.
Мисли наивно, че без теб не мога,
и крий се лицемерно зад умората,
но знай, че най-доброто огледало,
това са честните очи на хората.
Куш, октомври 2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Куш Всички права запазени
