Oct 26, 2014, 9:50 AM  

Моето старо огледало

  Poetry » Other
1.2K 0 6

 

 

Здравей, ти старо огледало,
отдавна май царуваш в коридора,
преди показваше ме готин като цяло,
но днес съзирам някаква умора.

Студено си и някак начумерено,
оглеждаш ме с досада, с безразличие,
виж, по-добър съм, променил съм се,
оо, дребна работа за твоето величие.

Преди общувахме си продължително,
усмивки си разменяхме с намигване,
обаче, взе и ти да остаряваш,
не те вълнува моето пристигане.

Мисли наивно, че без теб не мога,
и крий се лицемерно зад умората,
но знай, че най-доброто огледало,
това са честните очи на хората.


Куш, октомври 2014

 

 

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Куш All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Римоза. Дойде време в което за нищо не мога да бъда категоричен, не зная кое е правилно и се отказвам да давам съвети. Това е най-обърканото време в историята на света. Никой нищо не разбира. Империя на хаоса.
  • "но знай, че най-доброто огледало,
    това са честните очи на хората."
    ---------------------------------------
    За съжаление хората с такива очи,
    вече почти не се срещат, моето лично
    мнение е, че те отдавна са
    преминали в графата изчезващ вид...
    Много ми харесва оптимизма в стиха ти!
    Поздрави!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова): 15-11-2014г. 20:15
    Всеки има едно такова огледало,Куш и аз имам.http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=325570
    "но знай, че най-доброто огледало,
    това са честните очи на хората."

    Много ми хареса творбата ти!

    Виж ти, изненадвате ме. Ами страшно съм трогнат и благодарен. Сега ще видя и твоето огледало.
  • Всеки има едно такова огледало,Куш и аз имам.http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=325570
    "но знай, че най-доброто огледало,
    това са честните очи на хората."

    Много ми хареса творбата ти!
  • poem_lady (Фери ): 14-11-2014г. 20:00
    !!!
    И макар да звучи леко, шеговито и повърхностно, това стихотворение напълно разкрива душевността ти! Ще му поставя най-високата оценка и ще ти пожелая с повече оптимизъм да се оглеждаш в очите на хората и все по-малко да ти пука за старото огледало!
    Страхотен си!

    Трогнат съм. Аз пиша рядко и не се смятам за поет. Всъщност, това което е тук е почти всичко, което съм написал. Мога да пиша само в първо лице единствено число, независимо дали е разказ или стих и вероятно затова не ставам за писател.
    Това стихо остана скрито защото го одобриха чак след два дена и не се видя на началната страница. Пак ти благодаря. Коментара ти е искрен. То се усеща.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...