28.10.2008 г., 7:57

Мога

930 0 11
Мога да нахраня гладния със думи,
а болния да излекувам с песни.
На всяка мравка път да чиня...
И да целуна Слънцето във устни!
Мога да се разлея по тялото ти
и ти да зазвучиш
като бас в мелодия.
Да те рисувам със безброй бои
и да правя от тебе мъж
в различни образи.
Мога да те науча да ме обичаш.
И да те обичам мога.
Мога да умра за тебе.
Но и да те преживея мога.

МОГА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че прочете,Melany71 (Светла Дичева)
  • Можеш!...Страхотен стих!
  • Hunt, kadife_, Безкомпромисен (Никой ),Ивана59,Самодива благодаря, че прочетохте; yossifova, благодаря за хубавите думи, които си ми написала, макар и по памет;Kataneca, абсолютно съм сигурна, че баритонът повече ще ти приляга;petinka67, не всички жени могат всичко, а само безценните жени - тези, които просто нямат цена, но ти си от безценните, нали? :wink:;mariniki, радвам се, че стихът ми те е докоснал, а това което съм го писала го мога - да!Навярно и ти го можеш!Опитай, мила!!!
    Щастлива седмица ви желая!
  • МОЖЕШ!
    И още как...
  • Който го може - може го

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...