4.06.2020 г., 7:57

Мога

Поезия » Оди и поеми, Друга

1.1K 1 2

Мога да изчистя аз света,
мога да намеря красота...
Но за малко това е, после откриваш,
дори и без болка лъжата убива.

Мога да обърна всичко навън,
да изляза така от своят сън...
Но моментно това е, после пак кошмари,
белези остават, не снема товара.

Мога да докосна ангел чист,
да вярвам, че летя, да бъда напорист...
Но илюзия това е, земята ме дърпа,
губеща страна съм, жребият е хвърлен.

Николай Цветинов (Meddle), 2007

Между Демони и Божества (XIV)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

meddle (Николай Цветинов)

"Мога" не е от най-позитивните неща, но предполага действие, а не просто чакане, просто резултатът е негативен. Засега. Нищо не е свършило докато искаме и можем.

2020-06-04T16:16:11+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Всяко нещо в живота навярно си има своята противоположност. Може би хармонията се намира в точката им на пресичане. Затова нека “можем”!

2020-06-04T09:34:51+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0