7.03.2021 г., 7:37 ч.

Мога 

  Поезия » Философска
1792 11 22

Мога да изтрия сълзите,
а градът да забрави моето име,
дори да си отрежа косите
и живота в шепи да скрия.

 

Мога без път да поема,
да пръсна душата с ръце,
да напиша тъжна поема -
по - мрачна от мойто сърце.

 

Мога да започна отново,
да изваям нови мечти.
Само за жалост не мога
да затворя всички врати.

 

Мога да пресичам граници
и по острието да ходя,
да превръщам нощите в празници,
дните - от лошите мисли да пощя.

 

Мога да ме няма и да ме има,
да изчезна или да се сбъдна,
като птица свободна да литна
или тихо гнездо в тебе да свия.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??