Мога
Мога да изтрия сълзите,
а градът да забрави моето име,
дори да си отрежа косите
и живота в шепи да скрия.
Мога без път да поема,
да пръсна душата с ръце,
да напиша тъжна поема -
по - мрачна от мойто сърце.
Мога да започна отново,
да изваям нови мечти.
Само за жалост не мога
да затворя всички врати.
Мога да пресичам граници
и по острието да ходя,
да превръщам нощите в празници,
дните - от лошите мисли да пощя.
Мога да ме няма и да ме има,
да изчезна или да се сбъдна,
като птица свободна да литна
или тихо гнездо в тебе да свия.
© Росица Димова All rights reserved.
