Мога да ги сваля
Безвкусни дни с подправки от градушки -
почукват каменни сърца по прозорците на душата ми,
затварям вратата и паля цигарата - илюзия..
Пепелникът – делникът ми сив, се гуши в ъгъла на масата...
Не мога да хвърля фаса, продължавам да го държа между пръстите си...
Отпивам от чашата с наслада и се надявам да се опияня,
но уви, ракията е слаба, а мъжът е страхлив...
Като сив заек крие се в храсталака - между косите ми...
Отлепям плаката на стената в спалнята си и рисувам.
Стената е още гола, но аз ще я изпъстря с фантазии...
Одеялото е надупчено от молци, а преди пръсках против нахалници...
Май бурята спря - излизам да видя дъгата...
Защо цветовете ù са размазани? Може би просто не мога да ги видя ясно?
Сега забелязах, че още не съм свалила тъмните си очила...
Време е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Стоянова Всички права запазени