Мога да ги сваля

Безвкусни дни с подправки от градушки -

почукват каменни сърца по прозорците на душата ми,

затварям вратата и паля цигарата - илюзия..

Пепелникът – делникът ми сив, се гуши в ъгъла на масата...

Не мога да хвърля фаса, продължавам да го държа между пръстите си...

Отпивам от чашата с наслада и се надявам да се опияня,

но уви, ракията е слаба, а мъжът е страхлив...

Като сив заек крие се в храсталака - между косите ми...

Отлепям плаката на стената  в спалнята си и рисувам.

Стената е още гола, но аз ще  я изпъстря с фантазии...

Одеялото е надупчено от молци, а преди пръсках против нахалници...

Май бурята спря - излизам да видя дъгата...

Защо цветовете ù са размазани? Може би просто не мога да ги видя ясно?

Сега забелязах, че още не съм свалила тъмните си очила...

Време е...