Не мога да те моля полугласно.
Как се чупят ангелски крила?!
Каквото и да пиша, ще е тъжно –
отдавна щастието отлетя.
Мога само да обичам,
разстоянието да извървя.
Всеки океан аз да преплувам,
да оставя пак в сърцето ти следа!
Но не мога да си тръгна.
Да забравя, да обичам друга....
Помня още и преди да те прегърна –
аз вече знаех, че съм лудо влюбен!
Мога всичко да постигна,
дори и невъзможните неща.
Но да те гледам с друг, не мога –
ще се срути целият ми свят!
© Калоян Калинов Всички права запазени