3.04.2013 г., 23:30

Мога ли?

973 0 1

Колко точно мога да обичам?
И въобще способна ли съм на това?
Душата си пред друг да разсъбличам
и да дам на друг да чуе нейните слова.

Най-дълбоките си мисли тихо да прошепне,
замислено да изрече най-крехките мечти.
Обезверен в бездната гласът ù да отекне
и да си каже: "този път успях почти".

Възможно ли е някой истински да ме обича?
Позволявам ли му? Позволявам ли на мен самата?
Или чувствата му неуверено отричам,
предпазвайки се от болка нова и добре позната?!

Мога да обичам! Това е истина, която крия.
Способна съм и да отричам и с лъжливо безразличие невинен да убия.
Мога и всичко от себе си да дам, но трудно е да свикна с мисълта,
че съдбата на друг ще трябва да предам.

Време! Може би това е всичко, от което се нуждая,
за да се отпусна в чуждите ръце,
за да остана с някого до края
и да му отдам всичко, което е останало от моето сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...