Apr 3, 2013, 11:30 PM

Мога ли?

  Poetry » Love
979 0 1

Колко точно мога да обичам?
И въобще способна ли съм на това?
Душата си пред друг да разсъбличам
и да дам на друг да чуе нейните слова.

Най-дълбоките си мисли тихо да прошепне,
замислено да изрече най-крехките мечти.
Обезверен в бездната гласът ù да отекне
и да си каже: "този път успях почти".

Възможно ли е някой истински да ме обича?
Позволявам ли му? Позволявам ли на мен самата?
Или чувствата му неуверено отричам,
предпазвайки се от болка нова и добре позната?!

Мога да обичам! Това е истина, която крия.
Способна съм и да отричам и с лъжливо безразличие невинен да убия.
Мога и всичко от себе си да дам, но трудно е да свикна с мисълта,
че съдбата на друг ще трябва да предам.

Време! Може би това е всичко, от което се нуждая,
за да се отпусна в чуждите ръце,
за да остана с някого до края
и да му отдам всичко, което е останало от моето сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....