28.04.2009 г., 12:29

Мога ли?

2.1K 0 17

Да спра да отмервам времето
с рифреша на пощата.
Да спра да се правя на хубава
за циклопа, следящ с равнодушие
как ден след ден се смалявам,
как свивам небето до скайпа,
а разходките правя сама и набързо
(за да бъда вечно "на линия"),
как после мразя цветята и слънцето,
защото съм те "изпуснала".
Не искам електронни да са импулсите,
вибриращи между двамата.
Ела, прегърни ме наистина,
или върви по дяволите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ре Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...