Да спра да отмервам времето
с рифреша на пощата.
Да спра да се правя на хубава
за циклопа, следящ с равнодушие
как ден след ден се смалявам,
как свивам небето до скайпа,
а разходките правя сама и набързо
(за да бъда вечно "на линия"),
как после мразя цветята и слънцето,
защото съм те "изпуснала".
Не искам електронни да са импулсите,
вибриращи между двамата.
Ела, прегърни ме наистина,
или върви по дяволите!
© Ре All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
