Моите битки
Колко битки сам съм водил
в името на истина една
Долини от мъки съм пребродил
и не намразих таз страна.
Неразбран, далеч прокуден
слънце до зори съм чакал.
Не проклинах пътя труден
и неутешимо не съм плакал
Във всяка схватка люта.
борил съм се със сърце.
Истината да не е оплюта
следван от истински мъже!
Истините търсех строго
докосвайки не едно и две сърца.
Раните станаха ми тъй много,
че от кървящи истини ще си умра!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени