3.07.2009 г., 15:50

Моите битки

782 0 10

Моите битки

 

 

Колко битки  сам съм водил

в името  на истина    една

Долини от  мъки  съм пребродил

и не намразих таз страна.

 

Неразбран,  далеч прокуден

слънце  до зори  съм  чакал.

Не проклинах пътя труден

и  неутешимо не съм плакал

 

Във всяка  схватка люта.

борил съм  се със сърце.

Истината  да   не   е  оплюта

следван от истински мъже!

 

Истините търсех строго

докосвайки не  едно и две сърца.

Раните станаха ми тъй  много,

че от кървящи  истини ще си умра!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...