Моите битки
Колко битки сам съм водил
в името на истина една
Долини от мъки съм пребродил
и не намразих таз страна.
Неразбран, далеч прокуден
слънце до зори съм чакал.
Не проклинах пътя труден
и неутешимо не съм плакал
Във всяка схватка люта.
борил съм се със сърце.
Истината да не е оплюта
следван от истински мъже!
Истините търсех строго
докосвайки не едно и две сърца.
Раните станаха ми тъй много,
че от кървящи истини ще си умра!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
