Моите битки
Колко битки сам съм водил
в името на истина една
Долини от мъки съм пребродил
и не намразих таз страна.
Неразбран, далеч прокуден
слънце до зори съм чакал.
Не проклинах пътя труден
и неутешимо не съм плакал
Във всяка схватка люта.
борил съм се със сърце.
Истината да не е оплюта
следван от истински мъже!
Истините търсех строго
докосвайки не едно и две сърца.
Раните станаха ми тъй много,
че от кървящи истини ще си умра!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
