22.10.2013 г., 22:32

Моите демони

541 0 0

Моите демони - те идват нощем.

През деня да припарят не смеят.

Но се пробват те - още и още.

И опитват - да ме завладеят.

 

Моите демони са черни и сиви.

Но прогонвам ги аз с мисли бели.

През деня те са плахи, страхливи.

Ала нощем са доста по-смели.

 

Моите бесове са нервни и луди.

Но номерата им - ще ги изтрая.

Моите бесове нощем се будят -

ала утре ще ги обуздая.

 

От дома им удобен ги прокудих.

И се скитат сега, без да мигнат.

Те опитват да се върнат - но чудо! -

вътре в мен не могат да стигнат.

 

Моите бесове - са те отпечатък -

който в мен е оставила тъмата.

Всъщност те са навярно остатък

от смъртта, а и от войната.

 

Моите демони упорити са - зная.

Ала моето дело е право.

Знайте това - ще воювам докрая.

И не мисля да се предавам.

 

Моите бесове понякога са злобни.

Ала искам покой във душата.

Знам - нощес те пак ще се пробват.

Но вървя аз - към светлината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...