Моите демони - те идват нощем.
През деня да припарят не смеят.
Но се пробват те - още и още.
И опитват - да ме завладеят.
Моите демони са черни и сиви.
Но прогонвам ги аз с мисли бели.
През деня те са плахи, страхливи.
Ала нощем са доста по-смели.
Моите бесове са нервни и луди.
Но номерата им - ще ги изтрая.
Моите бесове нощем се будят -
ала утре ще ги обуздая.
От дома им удобен ги прокудих.
И се скитат сега, без да мигнат.
Те опитват да се върнат - но чудо! -
вътре в мен не могат да стигнат.
Моите бесове - са те отпечатък -
който в мен е оставила тъмата.
Всъщност те са навярно остатък
от смъртта, а и от войната.
Моите демони упорити са - зная.
Ала моето дело е право.
Знайте това - ще воювам докрая.
И не мисля да се предавам.
Моите бесове понякога са злобни.
Ала искам покой във душата.
Знам - нощес те пак ще се пробват.
Но вървя аз - към светлината.
© Стефан Янев Всички права запазени