Nelsan (Нели Вангелова) 11 октомври 2011 г., 16:28

Моите есени 

897 0 21

Не се ли изваля, проклето време?

То вярно, че земята беше суха,

но вече три дни, дявол да го вземе,

не се ли наваля, не се надуха?!

Китайските обувки се пробиха,

опръскана съм с кал до коленете

и как да мисля за любов и стихове,

когато са премръзнали ръцете,

когато вятърът е зъл и бесен,

а слънцето носа си не показва.

Разбирам, че сега е вече есен

и лятото си тръгна с топла пазва,

но мойта есен беше друга - рижа,

и с бръчици от смях покрай очите,

с герданче от листа - сама го нижех,

сама в косите вятъра заплитах.

Ухаеше на прежълтели дюли,

на гроздови слънца и минзухари.

Последни листи вятърът отбрули.

Сълзи и дъжд по бузите ми парят.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.