Моите есени
Не се ли изваля, проклето време?
То вярно, че земята беше суха,
но вече три дни, дявол да го вземе,
не се ли наваля, не се надуха?!
Китайските обувки се пробиха,
опръскана съм с кал до коленете
и как да мисля за любов и стихове,
когато са премръзнали ръцете,
когато вятърът е зъл и бесен,
а слънцето носа си не показва.
Разбирам, че сега е вече есен
и лятото си тръгна с топла пазва,
но мойта есен беше друга - рижа,
и с бръчици от смях покрай очите,
с герданче от листа - сама го нижех,
сама в косите вятъра заплитах.
Ухаеше на прежълтели дюли,
на гроздови слънца и минзухари.
Последни листи вятърът отбрули.
Сълзи и дъжд по бузите ми парят.
© Нели Вангелова All rights reserved.
