Моите очи

Студено е в моите очи,

защото навън снегът вали,

болката тече с моите сълзи,

но дали ти пука, дали?

Вчера си купих дреха,

ако това ти дава утеха.

Отваря се стара рана,

дупката скоро ще е яма,

защото тебе те няма.

Няма лекарства, няма бе, човек,

така ще страдам целия век.

Акълът ми не може да мисли,

преглежда спомени, а другото - чисти.

Вече нямам идея,

няма спомени прекрасни,

нито спомени ужасни,

хората вече са ми ясни.

Не гледат това, не гледат онова,

гледат света през тия черни очила,

никоя не знае без тях каква би била...

Но сърцето ми кове, то няма да се спре,

ще прави каквото иска, дори така да умре!

Деян Иванов 14.01.2008