Моите въпроси
Бавно по асфалта крача,
не бос, по джапанки,
тихо ме обгръща здрача,
настъпва час за гатанки...
Само че, те са за децата ни,
моите въпроси са по-кóси -
разсичат те душата ми,
отговори все недочакали.
Кой съм аз, откъде съм,
защо съм на този свят,
защо двуног? Да летя искам
като птица, като песен!
Така решил бил Бог -
а дали бил е честен?
Ех, а сиянието ми, сетното,
залезе, пада вече мрак.
Джапам по асфалта
все тъй унесен и се питам -
утре друго дали ще видя пак...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
