valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
Aug 2, 2013, 11:08 AM  

Моите въпроси

752 0 13

 

 

                 

 

 

          Бавно по асфалта крача,

                                        не бос, по джапанки,

          тихо ме обгръща здрача,

                              настъпва час за гатанки...

          Само че, те са за децата ни,

                            моите въпроси са по-кóси -

          разсичат те душата ми,

                              отговори все недочакали.

          Кой съм аз, откъде съм,

                                   защо съм на този свят,

          защо двуног?  Да летя искам

                                 като птица, като песен!

          Така решил бил Бог -

                                       а дали бил е честен?

          Ех, а сиянието ми, сетното,

                                  залезе, пада вече мрак.

          Джапам по асфалта

                           все тъй унесен и се питам -

          утре друго дали ще видя пак...?

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Радост и Ели, благодаря ви! Топли поздрави!
  • Helius (Елена Костадинова)
    Helius (Елена Костадинова)
    Вярвам, че ще намериш отговора!
  • blackink (Радостина Димитрова)
    blackink (Радостина Димитрова)
    Въпроси... "Така решил бил Бог"...
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Подклаждате моя ищах за писане! Признателен съм ви, приятели! С вас ми е толкова хубаво и живо! Сърдечни поздрави!
  • blackdahlia (Далия)
    blackdahlia (Далия)
    Прекрасен стих ! Аз вярвам, че си щастлив, а въпросите - кой не си ги задава ! Нали знаеш "гаранция - Франция", всичко е едно тото, ако спечелиш - добре, ако не - според гледната точка. Ще стоиш тук и ще пишеш, защото много те харесваме, разбрахме се, нали ?

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0