14.06.2009 г., 17:56

Мой живот, моя мисъл

891 0 0

Пия от погледа ти,

този поглед - катран...

и буря, и облак, и вихър!

Пияна съм, изпих през очите ти твойта душа,

напълних дробовете си с чистия смисъл!

Да дишам забравих - ти си моят аспиратор,

без него се давя като развален акумулатор.

В погледа ти - силен, черен мъжки поглед

всичко си намерих, цяла се погубих!

За мен ти си и животинския порив,

и блестяща невинност - в нея се влюбих.

 

През устните ти нежно се промъквам

и топлина залива ме стремглаво!

Господи, каква щастливка съм -

срещнах те, докато падах в забрава!

Лечебен, целебен, потребен,

завършен, но и безкраен, мой сроден,

от мен искам да си обсебен,

от теб да се пълня, извор животворен!

 

В ръцете ти - две корабни въжета,

оставам доброволно вързана.

В рекламите предлагат ти дражета,

а ти държиш във шепите любов обвързана.

Обвързана към светлото и тъмното,

към моя "ин" и моя "ян",

обвързана към върховете и към дъното,

към моята поквара и към моя свян.

Не се страхувам да ти се обвържа цялата

и да обеля и последния защитен слой,

защото днес не ме гнети раздялата,

днес гледам в теб и знам, че винаги ще бъдеш мой!

Познавам те така добре

и пак те преоткривам,

ще те намеря във всички светове,

през хиляди животи все ще те настигам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...