Мой живот, моя мисъл

Пия от погледа ти,

този поглед - катран...

и буря, и облак, и вихър!

Пияна съм, изпих през очите ти твойта душа,

напълних дробовете си с чистия смисъл!

Да дишам забравих - ти си моят аспиратор,

без него се давя като развален акумулатор.

В погледа ти - силен, черен мъжки поглед

всичко си намерих, цяла се погубих!

За мен ти си и животинския порив,

и блестяща невинност - в нея се влюбих.

През устните ти нежно се промъквам

и топлина залива ме стремглаво!

Господи, каква щастливка съм -

срещнах те, докато падах в забрава!

Лечебен, целебен, потребен,

завършен, но и безкраен, мой сроден,

от мен искам да си обсебен,

от теб да се пълня, извор животворен!

В ръцете ти - две корабни въжета,

оставам доброволно вързана.

В рекламите предлагат ти дражета,

а ти държиш във шепите любов обвързана.

Обвързана към светлото и тъмното,

към моя "ин" и моя "ян",

обвързана към върховете и към дъното,

към моята поквара и към моя свян.

Не се страхувам да ти се обвържа цялата

и да обеля и последния защитен слой,

защото днес не ме гнети раздялата,

днес гледам в теб и знам, че винаги ще бъдеш мой!

Познавам те така добре

и пак те преоткривам,

ще те намеря във всички светове,

през хиляди животи все ще те настигам!