21.07.2010 г., 15:43

Мой живот си...

2.4K 0 2

           

                           Мой живот си...

                           аз пък - твоят блян.

                           Любовта ни -

                           истински роман.

                                    Мислиш ти за мене

                                    как да ме плениш.

                                    Луда съм по тебе,

                                    а по мене ти.

                                    Огнена и страстна,

                                    и жена-мечта...

                                    в плен си ти единствено

                                    на моята душа.

                            Мой живот си...

                            аз пък - твоят блян.

                            Любовта ни -

                            истински роман.

                                       Устните ми търсят

                                       твоите, ела!

                                       Ако ще сме двама,

                                       нека е сега!

                                        Може да обичам,

                                        може да горя...

                                        но помни - излъжеш ли ме -

                                        ще ти отмъстя...

-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятно е да знаеш, че някой оценява написаното...особено, когаго
    му е харесало. Благодаря! И ... в интерес на истината... това
    в действителност е текст на песен. Поздрав и от мен.
  • Приеми поздравления ми
    Много е хубаво особено:

    Мой живот си...

    " аз пък - твоят блян.

    Любовта ни -

    истински роман."

    /междудругото от този стих би станал много хубав текст на песен, балада, по мое мнение./
    6 Хареса ми много !

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...