Мой малък ад и висини
Мой малък ад и висини
Щом взор отправя аз към теб
в мен грейва нежно зарево...
А ти стоиш - същински Феб
и питам се - сега какво...
Но с порив плах пристъпвам аз,
за мен си сън недостижим...
В душата ти е пълен мраз,
а чувствата ми - само дим...
И чезна аз в горчивина,
посипват ме безброй тъги...
В гръдта ми пак е мрачина
и тъй не ми е до шеги...
Любими, вече сън не зная.
Защо така ме ти ранѝ...
Мой вятър, трепетна омая,
мой малък ад и висини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
