7.09.2019 г., 13:28 ч.

Мой малък ад и висини 

  Поезия » Любовна
639 4 12

Мой малък ад и висини

 

Щом взор отправя аз към теб

в мен грейва нежно зарево...

А ти стоиш - същински Феб

и питам се - сега какво...

 

Но с порив плах пристъпвам аз,

за мен си сън недостижим...

В душата ти е пълен мраз,

а чувствата ми - само дим...

 

И чезна аз в горчивина,

посипват ме безброй тъги...

В гръдта ми пак е мрачина

и тъй не ми е до шеги...

 

Любими, вече сън не зная.

Защо така ме ти ранѝ...

Мой вятър, трепетна омая,

мой малък ад и висини...

 

 

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светле... 😀😀😀
    Много те обичам - нали знаеш...
  • Да я пратиш тая твоя Муза да кОпа! Да се умОри едно хубаво, па да видиш как ше се кротне и ше слуша!! 😉 Иии... то не е каквото искаш ти, а каквото иска тя, нали знаеш! Като те препълни, какво ще правиш, де ще идеш, та няма да пишеш? М?
  • Много ми е приятно да го знам...
    Прегръдки, мило Силвенце... ❤
  • Чета те с удоволствие. Не изчезвай.
  • Благодаря ти, Плевелче!
    Ти знаеш, защо...
  • О, Гавраил, онази проклетница - музата идва и си отива, когато си поиска...
    Но пък, колко чаровен е гневът й...
    Веднъж не можеш да се спреш да пишеш, а друг път не можеш да напишеш нито ред...
    Благодаря ти!
  • Светла,пак ли ще прекъсваш?Стиховете ти са толкова нежни и романтични ,не ни лишавай от тях.Надявам се да няма"може би".
    С очакване на следващото ти произведение!
  • Благодаря ти, Марианка!
    Твоята подкрепа всеки път ме прави много щастлива...
  • Благодаря ти, Светулче!
    Толкова си миличка...
  • Музата да ти се усмихва винаги,Светле! 😚
  • Благодаря ти, Жени!
    Така приятно ми е, че си била тук...
  • Прегръщам всичките си читатели и им казвам да се насладят на този мой стих, защото други скоро може би няма да има...
Предложения
: ??:??