Мой малък Шаро!
Мой малък Шаро
Този стих е за теб,
за теб, приятелю ми космати,
за теб, Шаро опашати.
За теб и твоите лудории,
за теб и мен и нашите пакости.
Помниш ли, когато бяхме малки,
как с преждите на мама си играхме,
помниш ли как в локвите скачахме,
помниш ли как на полянките се борихме
и във храстите бодливи се завирахме?
Помниш ли как на баба цветята измачкахме
и как по пощальона все джафкаше,
и как с дядо ходихме овците да прибираме,
и как веднъж в гората се затрихме,
та цяла нощ самички се скитахме?
Помниш ли, Шаро, тези стари времена,
времена на смях игри и чудеса?
Но неусетно времето мина,
аз пораснах, ти порасна,
но пак сме си заедно сега,
гледайки как нашите деца,
както нас на полянките си играят,
като нас в локвите се търкалят.
Ах, Шаро, приятелю верни,
остана ни само спомена за тези времена,
спомена и една-едничка останала игра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
