Jan 19, 2008, 10:10 PM

Мой малък Шаро! 

  Poetry » Other
1034 0 6
 

Мой малък Шаро

 

Този стих е за теб,

за теб, приятелю ми космати,

за теб, Шаро опашати.

За теб и твоите лудории,

за теб и мен и нашите пакости.

Помниш ли, когато бяхме малки,

как с преждите на мама си играхме,

помниш ли как в локвите скачахме,

помниш ли как на полянките се борихме

и във храстите бодливи се завирахме?

Помниш ли как на баба цветята измачкахме

и как по пощальона все джафкаше,

и как с дядо ходихме овците да прибираме,

и как веднъж в гората се затрихме,

та цяла нощ самички се скитахме?

Помниш ли, Шаро, тези стари времена,

времена на смях игри и чудеса?

Но неусетно времето мина,

аз пораснах, ти порасна,

но пак сме си заедно сега,

гледайки как нашите деца,

както нас на полянките си играят,

като нас в локвите се търкалят.

Ах, Шаро, приятелю верни,

остана ни само спомена за тези времена,

спомена и една-едничка останала игра.

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??