27.05.2012 г., 12:13

Мой скитнико

858 0 14
    МОЙ СКИТНИКО

Дай ми четка, бои и платна,
две думи в сърцето: "Обичам те!"
и ще скътам за тебе света -
знам, че мога, когато поискам.

Дай ми порив и блян, и копнеж
със усмивка във двете си шепи
и мига ще превърна в летеж -
кратък спомен в очите на слепите.

А когато решиш да летиш
с гордостта на сокола, мой скитнико,
и усетил, че в нещо грешиш,
имай сили и пак се усмихвай.

Имай сили и поглед вдигни,
скрий във розово всички тревоги.
Не поглеждай назад! Продължи!
Аз до теб съм и вярвам, че можеш!

 

 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...