3.02.2017 г., 23:29

Може би

1.1K 1 3

Може би точно ти
Може би точно аз
Може би точно ние 
А може би точно вие 

 

 

Кой знае  кой ще промени света
Може би няма да разбера 
Може би аз в измама ще живея 
Може би любовта е лъжа
Може би мечтата ми умря 

 

И така сега ще си седя 
С чаша в ръка 
Замечтана за деня когато
Не бях сама. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Пенкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • @kalia1117 радвам се че си разбрала буквалното значение на стиха защото понякога даже да сме след хиляди хора когато не си с правилните хора се чувстваш сама .....
  • Пусни местоименията в чашата с водка и всичко ще е наред.
  • Много красив изказ и послание!
    Извън буквалното значение на "може би" и " не бях сама" е истината и вдъхновяващото послание на творбата за мен.
    Никога не сме сами изцяло, винаги има човек или нещо от другата или същата страна, в който ще се отразим, познат или непознат, колкото и да е далеч от нас, какъвто и да е и независимо от това кой е в живота ни, в сърцето ни. Не сме сами, дори когато сме сами. А когато мечтаем и си задаваме въпроси, когато размишляваме още повече. Тогава енергията на истината и посоката са с нас и са пътя ни към тези, които са тук за да ги срещнем, за да са с нас и да оставят следа отвътре.
    Прекрасно е, че лирическата ти не спира да мечтае! Есенцията! Браво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...