3.02.2017 г., 23:29

Може би

1.1K 1 3

Може би точно ти
Може би точно аз
Може би точно ние 
А може би точно вие 

 

 

Кой знае  кой ще промени света
Може би няма да разбера 
Може би аз в измама ще живея 
Може би любовта е лъжа
Може би мечтата ми умря 

 

И така сега ще си седя 
С чаша в ръка 
Замечтана за деня когато
Не бях сама. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Пенкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • @kalia1117 радвам се че си разбрала буквалното значение на стиха защото понякога даже да сме след хиляди хора когато не си с правилните хора се чувстваш сама .....
  • Пусни местоименията в чашата с водка и всичко ще е наред.
  • Много красив изказ и послание!
    Извън буквалното значение на "може би" и " не бях сама" е истината и вдъхновяващото послание на творбата за мен.
    Никога не сме сами изцяло, винаги има човек или нещо от другата или същата страна, в който ще се отразим, познат или непознат, колкото и да е далеч от нас, какъвто и да е и независимо от това кой е в живота ни, в сърцето ни. Не сме сами, дори когато сме сами. А когато мечтаем и си задаваме въпроси, когато размишляваме още повече. Тогава енергията на истината и посоката са с нас и са пътя ни към тези, които са тук за да ги срещнем, за да са с нас и да оставят следа отвътре.
    Прекрасно е, че лирическата ти не спира да мечтае! Есенцията! Браво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...