Може би сърцето боли,
не защото те няма,
а защото бе миг
покрай нас като вятър минава.
Може би душата кърви,
не защото обича,
а защото докосна мечти
като пясък от море разпиляни.
Може би пак сме сами,
не защото не можем.
Гордостта ни така ни сломи,
че връщане вече да няма.
© Весела Йотова Всички права запазени