Може би
МИГОВЕ
Мигове изстрадани, болезнени мигове,
с белези нарязали душата ми крехка.
Мигове преодолени, мигове непреживени -
кръст житейски от незатворени рани.
Усмирителна риза на непокорна душа?
С ласо да уловиш завинаги мига?
Ще изгориш - не протягай ръка!
Няма да минеш с глава през стена!
В клетка не можеш дух да държиш -
волна на крилете на вятъра ще отлети.
А може и някой ден да се завърна,
може би белезите ако загърбя.
Може би ти ще се усмихнеш,
аз може би ще те прегърна...
Дотогава да чакаш се научѝ.
Не се давѝ в пресъхнали сълзи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
