М О Ж Е Б И
Напоследък постоянно говоря,
че трябва да се изправим срещу въглеродния отпечатък
и отговорно със него да спорим,
ако искаме,да продължиме нататък.
Не виждам никакви резултати
в това,на което наблягам,
всеки ден все по-жестоко си патим,
а примката около нас се затяга.
Температурите ежегодно растат,
увеличавайки мащаба на пожарите,
а те,наводненията мило зоват
и ги нахъсват,брутално да давят.
Не знам,докога ще търпим това положение,
което продължават,да забъркват некадърните политици,
неспособни да вземат правилните решения,
които са в разрез с техните лични амбиции!?
Истината накрая ще излезе наяве,
но ще изчезне Точката Съдбовна,Повратна,
след която нищо не ще може,да се направи
за нашето физическо оцеляване.
Червената лампа все по-предупреждаващо свети,
погледите ни все по- безвъзвратно се замъгляват,
привършва времето за правилните съвети,
а шансовете ни безпощадно се изпаряват...
Може би,все още не е толкова късно,
може би,все още имаме шанс,
глупавото управление да прекъснем,
което ни тласка към дванайстият час.
Не говоря само за нашето Високо,
адекватно е положението и в Глобалното Село,
в Енергетиката не хванем ли вярна посока,
обречено на Крах е нашето прецакано дело.
15.09.2024г.гр.Свищов
© Красимир Кръстев Всички права запазени