Може би

        М О Ж Е Б И

Напоследък постоянно говоря,

че трябва да се изправим срещу въглеродния отпечатък

и отговорно със него да спорим,

ако искаме,да продължиме нататък.

Не виждам никакви резултати

в това,на което наблягам,

всеки ден все по-жестоко си патим,

а примката около нас се затяга.

Температурите ежегодно растат,

увеличавайки мащаба на пожарите,

а те,наводненията мило зоват

и ги нахъсват,брутално да давят.

Не знам,докога ще търпим това положение,

което продължават,да забъркват некадърните политици,

неспособни да вземат правилните решения,

които са в разрез с техните лични амбиции!?

Истината накрая ще излезе наяве,

но ще изчезне Точката Съдбовна,Повратна,

след която нищо не ще може,да се направи

за нашето физическо оцеляване.

Червената лампа все по-предупреждаващо свети,

погледите ни все по- безвъзвратно се замъгляват,

привършва времето за правилните съвети,

а шансовете ни безпощадно се изпаряват...

Може би,все още не е толкова късно,

може би,все още имаме шанс,

глупавото управление да прекъснем,

което ни тласка към дванайстият час.

Не говоря само за нашето Високо,

адекватно е положението и в Глобалното Село,

в Енергетиката не хванем ли вярна посока,

обречено на Крах е нашето прецакано дело.

15.09.2024г.гр.Свищов