6.03.2007 г., 1:56

Може би

724 0 9
Може би

През много лета преминава
дивата нощна Луна
и пак е голяма, и все се възражда,
блести, но навява тъга.
Явно защото е с шарки покрита –
следи от живяно,
много видяла със своите сухи очи,
гърчи се, свива се в себе си,
после от сърпа, извития,
прелива във златно сърце.
Рисува прегръдки,
събира въздишки,
отмива тайни сълзи,
пулсира зад облак,
с морето флиртува...
Но най-важното,
от самота я спасяват
не свита студени звезди,
а жадни за чудо,
а жадни за обич,
живи човешки очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...